Детайли за запис 48

Решение дата 10-03-2026
ИД 48
Автор plamen@sofia
Статус АРХИВ
Проект UNHCR
Дело номер 12320/2025
Инстанция Втора инстанция
Приоритет 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns
Имена МОХАМАД АЛРАХМУН УАЛИД
ЛНЧ/ЕГН 7002933767
Държава на произход СИРИЯ
Мъже 1
Жени 0
Деца 0
Непридружени деца 0
Месец ноември
Година 2025
Съд ВАС
Състав 1
Резюме на делото файлове -
Резюме на решение Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд.
Първоначално с решение №1587/11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11951/2023 г. по описа на Административен съд – София град е отхвърлена жалбата на М. А. У. срещу решение № 18365/27.11.2023 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С решение № 7209/26.06.2025 г. по адм. дело № 5156/2024 г. Върховният административен съд, Трето отделение е отменил решение на първоинстанционния съд в частта за отказа на административния орган – председател на ДАБ да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния административен съд, от друг съдебен състав с указания да се приложи към делото справката на ДАНС. В частта, в която е била отхвърлена жалбата от председателя на ДАБ за отказа му да предостави на чужденеца бежански статут, първата касационна инстанция е оставила в сила решението на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото.
При новото разглеждане на делото за да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че правилно административният орган е отказал предоставянето на хуманитарна закрила на М. А. У.. В обжалваното решение съдът е споделил изложеното от ДАНС, тъй като за опровергаването му не са правят никакви изявления. Според съда това становище е част от доказателствата по делото, както и че адв. П. Желев се е запознал със същото. Съдът е посочил в съдебния си акт, че няма индиция за несъстоятелност на посочените от ДАНС констатации, като същите се свеждали до това, че в проведената беседа с жалбоподателя през месец май 2023 г., той изрично е заявил подкрепата си към управляващата тогава терористична организация ИДИЛ (погрешно в решението е посочено Идлиб). Посочено е в обжалваното решение, че органите на ДАНС са установили и опит от чужденеца за прикриване на факти от бежанската му история, свързана с местопребиваването на него и семейството му. Тези две обстоятелства съдът е приел, че са мотивирали ДАНС да направи извод, че лицето е опасно за националната сигурност, както и че този извод не е произволен, а е обоснован.
Обжалваното решение е правилно постановено.
Съдът правилно е приел за законосъобразен отказът на председателя на ДАБ относно отказания хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1 ЗУБ за признаване на хуманитарен статут, а тъкмо обратното - налице са основанията по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ за отказ от предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут.
Съдът за да направи този си извод, обосновано е приел, че жалбоподателят от бежанската си история не е твърдял конкретни причини и обстоятелства, че докато е бил в Сирия е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито са предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Поради липсата на такива твърдения от чужденеца не са налични и обстоятелствата по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ. В този смисъл наистина субсидиарната закрила за предоставянето на хуманитарен статут съобразно в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, като аналогична е разпоредбата в Директива 2011/95/ЕС, с която е отменена предходната Директива и в които са посочени минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство, като бежанци, които по други причини се нуждаят от международна закрила.
В проведеното интервю в ДАБ касационният жалбоподател не е съобщил за тежки посегателства по чл. 9, ал.1 ЗУБ, респ. по чл. 15 от Директивата, не е твърдял за заплахи относно неговата личност, не е бил заплашен от смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, каквито са хипотезите в чл. 9, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ.
Първостепенният съд правилно се е позовал на представената справка от ДАБ, че положението в Сирия се подобрява, вкл. и икономическата обстановка в страната, поради което много сирийци се връщат в родината си. В тази връзка следва да се посочи, че и в касационното производство ответникът по касация представи актуална справка от ДАБ, дирекция „Международна дейност“, отдел „Международно сътрудничество“ № МД – 02 – 22/23.01.2026, в която се установява, че завръщането на вътрешно разселените лица продължава, като вече е достигнал брой от 1 955 090 души и продължава, като тази информация е от бюлетина на ВКБООН от 12.12.2025 г., като част от тях ВКБООН е подкрепил около 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от гранично – пропусквателния пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след същите пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама до различни дестинации, вкл. Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и провинция Дамаск. Посочено е в справката също, че ВКБООН и световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо, а на 36 350 домакинства (116 675 души) са раздадени субсидии за завръщане, които да им позволят за покрият непосредствените си потребности, което наистина показва подобряването на икономическото положение в Сирия. Съобщава се и за възстановяване на повредени по време на въоръжения конфликт къщи за осигуряване с домове на завърналите се сирийци в различни провинции като Дараа, Кастал Мааф в Латакия, Дейр ал Зор и Дамаск., както и за доброволни връщания на сирийци от Турция, което е признак за подобрената ситуация в страна.
В справката, представена в касационното производство се сочи и, че в изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд е обявил интензивен ангажимент за възстановяване на сирийската икономика.
Относно проведената беседа от ДАНС през месец май 2023 г. с чужденеца, за която справка първата касационна инстанция при обжалване на първоинстанционното решение, го е отменила и е върнала делото на първоинстанционния съд с указания да изиска справката от ДАНС, съотв. да я обсъди при новото разглеждане на делото. Съдът в тази връзка правилно се е позовал на решение по дело С – 159/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), но като се има предвид становището на ДАНС, че вследствие на проведената с жалбоподателя беседа, същият е заявил подкрепата си към ИДИЛ и е прикривал факти относно неговото местопребиваване и това на семейството му, то правилно съдът е приел за законосъобразен отказът на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут..
По делото липсват и данни и за нарушение на принципа „забрана за връщане“ (non – refoulement) предвид установената промяна в обществено – политическа обстановка в Сирия и при преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ
В този смисъл правилно административният орган, а впоследствие и първостепенният съд са приели, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 4 във връзка с ал.1, т.1 и 3 ЗУБ, а не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарна закрила.
Решение номер 2595
Резюме на делото
Линк към EPEP https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/f6631750-9a49-4fd4-b3aa-b10c17fc8feb
Адвокат Пламен Желев
Представителство да
Бележки
Свързани дела 6882/2025 5165/2024 11951/2023
Дата и час на съдебно заседание 2026-01-27
Прикачени файлове
Имейл кореспонденция -
Снимки -