Как да бъдеш грък чрез присвояване на историческото време, езиковата идентичност и пространствения символизъм¹

Събуждам се с мраморна глава в ръцете си,
която изтощава коленете ми и не знам къде да я поставя.
Тя потъваше в сън, когато аз вече се пробуждах.
Нашите животи се обединиха и ще бъде трудно да ги разделим.
Георгиос Сеферис, Митична история

Въведение

Основна тема на енциклопедичните изследвания на Антъни Смит е връзката между предмодерните етнически общества (ethnie) и модерните нации; ¹. В класическия си текст Етническите корени на нациите ( 1986 ) и последвалите трудове той атакува наложеното модерно твърдение, което разглежда нациите като принципно нови политически образувания, създадени от идеологията на национализма.

Подобно на древните племена, всеки народ, всяка нация създават свои митове, свързани с общата им идентичност, определящи тяхното място във времето и пространството и придаващи им легитимност, крайно необходима в период на криза; тези митове отчасти се подхранват от официалната историческа наука и намират обилна илюстрация в литературата.

Социологията на емоциите като подобласт е най-много на 35 години. Всъщност, изключително изненадващо е, че тези централни динамики в човешкото поведение, интеракцията и социалната организация не са били основна тема в мисията на социологията от началото на научната дисциплина.

Настоящата статия прави преглед на историческите изследвания на Аз-а и емоциите в европейската и северноамериканската история от XV век насам. Целта е не толкова да се разгледат резултатите от изследванията, колкото да се проучат променящите се рамки, в които те изглеждат важни, да се разбере защо точно „емоциите“ са се превърнали във важна тема от 80-те години на XX век насам и да се изяснят методологическите изводи от тази работа. Статията проучва, между другото, зараждащата се картина на историята на емоциите.

Емоциите са ключово понятие в психологията и, подобно на всички важни термини, са дефинирани от различни гледни точки и по различни начини. Според едно работно определение, което, струва ми се, отговаря на

разглежданата тук проблематика, емоция е понятие, изразяващо психологичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства.

Като психологически състояния, имащи и своите соматични прояви, емоциите са свързани с непосредствените усещания за удоволствие (радост, еуфория, възторженост) и неудоволствие (страх, тревога, срам, гняв). От една страна, те могат да бъдат ситуативни, инспирирани като реакции спрямо външни обекти и обстоятелства.

Българското възраждане е едно от многото национални движения в Европа през XIX век. Националисти се стремят - според Гелнеровата дефиниция на национализма - да осъществят политическия принцип нацията и държавата да съвпадат. Национализъм като емоция, продължава Гелнер, е гневът, който изпитват националисти при нарушението на този принцип, или пък радостта, която изпитват при осъществяването му.¹

Изключително интересно е да се проследи как преводът отразява като огледало отношението към националната идентичност и другостта в България и Франция - две държави, едната православна, другата католическа, едната в източната част на Европа, другата в западната й част, които се изграждат основавайки се на гръцката традиция за първата, на латинската за втората, и които се сдобиват с литературен език горе-долу по едно и също време, т.е.