| Решение дата | 22-01-2026 |
| ИД | 47 |
| Автор | plamen@sofia |
| Статус | АРХИВ |
| Проект | UNHCR |
| Дело номер | 10227/2025 |
| Инстанция | Втора инстанция |
| Приоритет | 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements |
| Имена | ДЕВАРЙО МИРАНДА |
| ЛНЧ/ЕГН | 7003334750 |
| Държава на произход | ХАИТИ |
| Мъже | |
| Жени | 1 |
| Деца | |
| Непридружени деца | |
| Месец | октомври |
| Година | 2025 |
| Съд | ВАС |
| Състав | 3 |
| Резюме на делото файлове | |
| Резюме на решение |
Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Административният съд е направил правилен извод за допуснато нарушение на чл. 35 АПК от административния орган при определяне наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, вр. ал. ал. 8 от ЗУБ от събраните в хода на административното производство доказателства. Предоставянето на хуманитарен статут е предпоставено (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) от наличие на принуда върху чужденеца да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Алинея втора на чл. 9 уточнява, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, от 13.12.2011 г., „относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила“. Чл. 15 (букви „а”, „б”, „в”) определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Чл. 4, §§ 1 и 2 от Директивата пък определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за закрила, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ допуска възможност „хуманитарен статут да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците“, което означава по причини, различни от изброените в ал. 1. От достъпните информационни източници и от представената по делото справка 12.03.2025 г., съдът констатира, че в Хаити е налице повсеместно насилие, съществува „необузданото групово насилие“; като официалните данни показват, че насилието е разселило над 4 000 души и е убило най-малко 50; издирват се лица; контролът върху бандите в Порт-о-Пренс довел до почти пълно разрушаване на Закона и реда, колапс на здравните услуги и възникване на криза с хранителната сигурност; повече от 5 500 души са били убити при насилие, свързано с банди в карибската нация през 2024 г., а повече от един милион души са напуснали домовете си; ООН предупреждава, че в Хаити има все повече докладвани случаи на насилие, основано на пола; според данни на Human rights watch (HRW) от януари до октомври 2024 година е имало над 54 000 случая на насилие, основано на пола; истинският брой на случаите е неизвестен, но се смята, че е много по-висок; върховенството на закона в Хаити е толкова нарушено, че членове на престъпни групи изнасилват момичета или жени, без да се страхуват от каквито и да е последствия; според HRW има 1 000 процента увеличение на случаите на сексуално насилие с участието на деца през последната година; много от оцелелите остават с усложнения, включително наранявания, психични травми, бременност и полово предавани болести; въпреки това, поради цялостната липса на медицинска и психосоциална подкрепа за жертвите, наред с широко разпространената стигма и страх от отмъщение много жертви не се изявяват; сексуалното насилие е широко разпространено, като оцелелите имат минимален достъп до здравни услуги и почти липсва правосъдие; нарастващият глад и крайната бедност принудили децата да се присъединят към престъпни групи, където са изправени пред малтретиране, включително сексуална експлоатация“; приблизително 4 200 хаитянски жени са били подложени на сексуално насилие, което е 140 % увеличение от 2022 г.; животът на оцелелите в Хаити е описан като много труден, тъй като страната разполага с ограничени психосоциални и медицински ресурси; има само няколко спешни приюта, които предоставят грижи за оцелелите, които са напрегнати, поради големия брой пациенти; оцелелите от сексуално насилие често са принудени да живеят в лагери за разселване или на обществени улици, като някои дори се връщат обратно на мястото на своите нападения“. Правилно АССГ е заключил, че според т. нар. „пълзяща скала“, коментирана в т. 39 от решението на СЕС по дело № С-465/07, в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. В конкретния случай жалбоподателката Д. М. не представя преки и/или косвени доказателства, обосноваващи твърденията й за причините, поради които не желае да се завърне в Хаити, но тези твърдения кореспондират изцяло с данните, съдържащи се в официалната справка за страната. Правилно е преценено, че ответникът не е изложил мотиви, с които да дискредитира тези данни. Очевидно е (според справката), че в Хаити съществува безогледно насилие, вкл. и особено по отношение на жени. От тази информация следва, че по отношение на Д. М. са налице основания, по смисъла на чл. 9, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3, ал. 5 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут: съществуваща реална опасност от тежки посегателства, като: тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС. Фактическата обстановка не е надлежно установена от административния орган, който не е изпълнил задължението си за пълно проучване на личното положение на Д. М.. Същата е заявила, че е била [заличен текст], като органът не е изследвал попада ли в определението за уязвима група от лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ и чл.20, т.3 от директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. и обсъждане в тази насока на възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и на приложимостта на забраната за връщане. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, такива причини се установяват по отношение на Д. М., поради което в случая са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган ще следва, при съобразяване с характеристиките на Д. М. и бежанската й история, както и с актуалната обстановка в страната на произход, да обсъди всички обстоятелства и да се произнесе относно наличието на предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут- чл.9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. |
| Решение номер | 679 |
| Резюме на делото | Спечелено на първа и на втора инстанция. |
| Линк към EPEP | https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/4064789f-5684-44e8-afbf-22b979dd04c2 |
| Адвокат | Пламен Желев |
| Представителство | да |
| Бележки | |
| Свързани дела | 3470/2025 |
| Дата и час на съдебно заседание | 2025-12-10 |
| Прикачени файлове | |
| Имейл кореспонденция | - |
| Снимки | - |