Изберете JSON файл за редактиране:

Активен файл: data_records.json

Преглед # ИД Автор Статус Дело номер Инстанция Приоритет Имена ЛНЧ/ЕГН Държава на произход Мъже Жени Деца Непридружени деца Месец Година Съд Състав Резюме на делото файлове Резюме на решение Решение номер Решение дата Резюме на делото Линк към EPEP Адвокат Представителство Бележки Свързани дела Дата и час на съдебно заседание Прикачени файлове Имейл кореспонденция Снимки project Действия
1 56 dimitar@sofia АКТИВНО 6786/2026 Втора инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements УИСАМ ТАЛАЛ НАЙЕФ КАРАШ 7000052774 ИРАК 1 ВАС - - Димитър Танчев - 2026-10-13 - - - 145
2 55 floyd АКТИВНО 953/2026 Първа инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements МАКСИМ ВОРОНИК 7003230692 УКРАЙНА 1 юни АС Бургас XII - - - - - - 145
3 54 floyd АКТИВНО 6520/2026 Втора инстанция 2025_6.Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum АБИЕРО ЛЕА АТИЕНО 7003748784 КЕНИЯ 1 юни ВАС 4 - - Димитър Танчев да 13041/2026 - - - 145
4 53 floyd АРХИВ 13041/2026 Втора инстанция 2025_6.Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum АБИЕРО ЛЕА АТИЕНО 7003748784 КЕНИЯ 1 декември 2025 АССГ 63 - ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу Решение № 5445/20.11.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, на жалбоподателката е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът приема, че лицето не е жертва на трафик с цел трудова експлоатация, а мотивите за напускане на страната й на произход са икономически. 14923/19.04.2026 г - Препратена от Националната комисия за борба с трафика на хора. Срок за жалбата: 08.12.2025 - да се прати по имейла на лицето за контакт!!! Лице за контакт: Антоанета Димитрова, Главен експерт, Национална комисия за борба с трафика на хора бул. "Г. М. Димитров", № 52А, 1797 София Телефон: + 359 2 807 80 50 Мобилен: + 359 884 04 96 18 https://ecase.justice.bg/api/file/download/d89e56f4-d07a-4909-9640-acafd6110f33 Димитър Танчев да - - - - 145
5 52 floyd АКТИВНО 6317/2026 Първа инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements АХМEД АХМEД АРАМ 7002692646 ИРАК 1 АССГ - - Първи успешен случай на регуларизация. Оспорен отказ за възстановяване на заплатена такса за получаване на продължително пребиваване, по което е образувано адм. дело 6317/2026 г. на АССГ, 82. състав. https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/21c51ed5-104c-491a-b2b6-72d72ac6b49f Димитър Танчев да 11742/2026 2026-09-14 - - - 145
6 51 floyd АРХИВ 11742/2026 Първа инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements АХМEД АХМEД АРАМ 7002692646 ИРАК 0 0 1 1 2025 АССГ 72 - 21-02-2026 https://ecase.justice.bg/api/file/download/e4b91bb8-ac1c-4184-898a-ca6b95294971 Димитър Танчев да - - - - 145
7 50 plamen@sofia АРХИВ 3911/2026 Втора инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements МОХАМАД РАМАДАН ОСМАН 7002898813 СИРИЯ 1 април false ВАС 5 - Споделя се изцяло извода на съда за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т 7 от ЗУБ от страна на административния орган. Разпоредбата повелява, че предоставена международна закрила се прекратява, когато чужденецът недвусмислено се е отказал от това да бъде признат за лице с предоставена международна закрила в Република България. Тълкуването на тази разпоредба показва, че е необходимо недвусмислено волеизявление за отказ от предоставена закрила. Недвусмислено се е отказал, означава, по ясен, точен и категоричен начин чужденецът да е изразил воля, че се отказва от предоставената закрила. Тази воля не може да бъде изразена мълчаливо, а чрез действие или волеизявление с конкретно значение, което е разбираемо. Използвания в разпоредбата термин недвусмислено означава нещо, което е ясно, точно и без възможност за различно тълкуване или съмнение. В случая по делото не са събрани доказателства за наличието на недвусмислен отказ от страна на чужденеца от предоставена международна закрила в Република България. Правилно съдът е приел, че посочените в решението съображения на органа, непредприети действия по подновяване на личните документи от страна на чужденеца, още по - малко липса на данни за преминаване през ГКПП на Република България в периода 01.01.2015г - 29.01.2025г. или липсата на адресна регистрация не изпълват фактическия състав на разпоредбата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, а от там, че решението на председателя на ДАБ противоречи на материалния закон и на целта на закона. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 7 ЗУБ регламентира строго специфичен случай, при който се отнема предоставената международна закрила, предпоставките за който не са налице. Липсва изричен или недвусмислено изразен от чужденеца отказ от предоставената закрила. Установените по административната преписка факти се отнасят към възможността по чл. 42, ал. 5 ЗУБ (Нова – ДВ, бр. 89 от 2020 г.), която предвижда на чужденец с предоставена международна закрила, който не подаде заявление за издаване на нови документи за самоличност по ал.1 и 2 в случаите и в срока по чл.63а, ал.2 от Закона за българските лични документи, може да се образува производство за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила, ако чужденецът не предостави доказателства, че е имал обективни причини за неизпълнение на задължението си. В иницииращият производството документ - докладна записка рег. № УП 3415/19.12.2024г. са изложени съображения именно по прилагането на чл. 42, ал. 5 във вр. с чл. 35 от ЗУБ. Двете процедури макар и с идентичен краен резултат се развиват при различни предпоставки, което обуславя и разлики в предмета на изследването. По мнение на касационния състав административния орган е смесил двете процедури и е постановил незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССГ е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. 7375 от 01.07.2026 - https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=2656522&code=vas&guid=1272873974 Пламен Желев да 5056/2025 2026-06-04 - - - 144
8 49 plamen@sofia АРХИВ 3651/2026 Втора инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns АХМАД ШИХАБ САЛЕХ 7003476740 ИРАК 1 февруари 2025 ВАС 7 отделение - Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото са налице сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Аналогично, по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото съществуват сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. С Решение № РПЗЦТ-61 от 22.08.2024 г. на председателя на ДАБ и предвид постъпило писмо от ДАНС, вх. №2-80 от 16.08.2024 г., според което, поради възникнали съмнения относно самоличността на А. Ш. С. има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, на основание чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУБ, молителят е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила. След издаването на обжалвания в настоящото производство административен акт, от председателя на ДАБ е издадено и Решение № РПЗП-24 от 02.04.2025 г., с което е прекратено настаняването на А. Ш. С. в помещение от затворен тип. За да прекрати настаняването органът е взел предвид писмо от 02.04.2025 г. на ДАНС, с което агенцията е уведомила ДАБ, че към 02.04.2025 г. са отпадали основанията за настаняване на лицето А. Ш. С. в център от затворен тип. При постановяване на решението си, съдът не е взел предвид, че основанията за настаняване на А. Ш. С. в център от затворен тип (сред които и основанието, че представлява заплаха за националната сигурност) са отпаднали. По този начин съдът е достигнал до неправилни изводи, че продължават да са налице основанията посочени в чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, препятстващи възможността да се предостави международна закрила на чужденеца. Независимо от това правилни са изводите на съда, че основателно административният орган е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. 5143 13-05-2026 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/b4a70342-cc87-4fad-bce4-98e309e0e527 Пламен Желев да 645/2025 2026-04-20 - - 144
9 48 plamen@sofia АРХИВ 12320/2025 Втора инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns МОХАМАД АЛРАХМУН УАЛИД 7002933767 СИРИЯ 1 0 0 0 ноември 2025 ВАС 1 - Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение №1587/11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11951/2023 г. по описа на Административен съд – София град е отхвърлена жалбата на М. А. У. срещу решение № 18365/27.11.2023 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 7209/26.06.2025 г. по адм. дело № 5156/2024 г. Върховният административен съд, Трето отделение е отменил решение на първоинстанционния съд в частта за отказа на административния орган – председател на ДАБ да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния административен съд, от друг съдебен състав с указания да се приложи към делото справката на ДАНС. В частта, в която е била отхвърлена жалбата от председателя на ДАБ за отказа му да предостави на чужденеца бежански статут, първата касационна инстанция е оставила в сила решението на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото за да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че правилно административният орган е отказал предоставянето на хуманитарна закрила на М. А. У.. В обжалваното решение съдът е споделил изложеното от ДАНС, тъй като за опровергаването му не са правят никакви изявления. Според съда това становище е част от доказателствата по делото, както и че адв. П. Желев се е запознал със същото. Съдът е посочил в съдебния си акт, че няма индиция за несъстоятелност на посочените от ДАНС констатации, като същите се свеждали до това, че в проведената беседа с жалбоподателя през месец май 2023 г., той изрично е заявил подкрепата си към управляващата тогава терористична организация ИДИЛ (погрешно в решението е посочено Идлиб). Посочено е в обжалваното решение, че органите на ДАНС са установили и опит от чужденеца за прикриване на факти от бежанската му история, свързана с местопребиваването на него и семейството му. Тези две обстоятелства съдът е приел, че са мотивирали ДАНС да направи извод, че лицето е опасно за националната сигурност, както и че този извод не е произволен, а е обоснован. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е приел за законосъобразен отказът на председателя на ДАБ относно отказания хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1 ЗУБ за признаване на хуманитарен статут, а тъкмо обратното - налице са основанията по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ за отказ от предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Съдът за да направи този си извод, обосновано е приел, че жалбоподателят от бежанската си история не е твърдял конкретни причини и обстоятелства, че докато е бил в Сирия е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито са предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Поради липсата на такива твърдения от чужденеца не са налични и обстоятелствата по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ. В този смисъл наистина субсидиарната закрила за предоставянето на хуманитарен статут съобразно в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, като аналогична е разпоредбата в Директива 2011/95/ЕС, с която е отменена предходната Директива и в които са посочени минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство, като бежанци, които по други причини се нуждаят от международна закрила. В проведеното интервю в ДАБ касационният жалбоподател не е съобщил за тежки посегателства по чл. 9, ал.1 ЗУБ, респ. по чл. 15 от Директивата, не е твърдял за заплахи относно неговата личност, не е бил заплашен от смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, каквито са хипотезите в чл. 9, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. Първостепенният съд правилно се е позовал на представената справка от ДАБ, че положението в Сирия се подобрява, вкл. и икономическата обстановка в страната, поради което много сирийци се връщат в родината си. В тази връзка следва да се посочи, че и в касационното производство ответникът по касация представи актуална справка от ДАБ, дирекция „Международна дейност“, отдел „Международно сътрудничество“ № МД – 02 – 22/23.01.2026, в която се установява, че завръщането на вътрешно разселените лица продължава, като вече е достигнал брой от 1 955 090 души и продължава, като тази информация е от бюлетина на ВКБООН от 12.12.2025 г., като част от тях ВКБООН е подкрепил около 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от гранично – пропусквателния пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след същите пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама до различни дестинации, вкл. Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и провинция Дамаск. Посочено е в справката също, че ВКБООН и световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници и високоенергийни бисквити на 755 завърнали се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо, а на 36 350 домакинства (116 675 души) са раздадени субсидии за завръщане, които да им позволят за покрият непосредствените си потребности, което наистина показва подобряването на икономическото положение в Сирия. Съобщава се и за възстановяване на повредени по време на въоръжения конфликт къщи за осигуряване с домове на завърналите се сирийци в различни провинции като Дараа, Кастал Мааф в Латакия, Дейр ал Зор и Дамаск., както и за доброволни връщания на сирийци от Турция, което е признак за подобрената ситуация в страна. В справката, представена в касационното производство се сочи и, че в изявление от 17.11.2025 г. Международният валутен фонд е обявил интензивен ангажимент за възстановяване на сирийската икономика. Относно проведената беседа от ДАНС през месец май 2023 г. с чужденеца, за която справка първата касационна инстанция при обжалване на първоинстанционното решение, го е отменила и е върнала делото на първоинстанционния съд с указания да изиска справката от ДАНС, съотв. да я обсъди при новото разглеждане на делото. Съдът в тази връзка правилно се е позовал на решение по дело С – 159/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), но като се има предвид становището на ДАНС, че вследствие на проведената с жалбоподателя беседа, същият е заявил подкрепата си към ИДИЛ и е прикривал факти относно неговото местопребиваване и това на семейството му, то правилно съдът е приел за законосъобразен отказът на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут.. По делото липсват и данни и за нарушение на принципа „забрана за връщане“ (non – refoulement) предвид установената промяна в обществено – политическа обстановка в Сирия и при преценката за наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ В този смисъл правилно административният орган, а впоследствие и първостепенният съд са приели, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 4 във връзка с ал.1, т.1 и 3 ЗУБ, а не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарна закрила. 2595 10-03-2026 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/f6631750-9a49-4fd4-b3aa-b10c17fc8feb Пламен Желев да 6882/2025, 5165/2024, 11951/2023 2026-01-27 - - 144
10 47 plamen@sofia АРХИВ 10227/2025 Втора инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements ДЕВАРЙО МИРАНДА 7003334750 ХАИТИ 1 октомври 2025 ВАС 3 Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Административният съд е направил правилен извод за допуснато нарушение на чл. 35 АПК от административния орган при определяне наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, вр. ал. ал. 8 от ЗУБ от събраните в хода на административното производство доказателства. Предоставянето на хуманитарен статут е предпоставено (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) от наличие на принуда върху чужденеца да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Алинея втора на чл. 9 уточнява, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, от 13.12.2011 г., „относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила“. Чл. 15 (букви „а”, „б”, „в”) определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Чл. 4, §§ 1 и 2 от Директивата пък определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Дадена е възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за закрила, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ допуска възможност „хуманитарен статут да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците“, което означава по причини, различни от изброените в ал. 1. От достъпните информационни източници и от представената по делото справка 12.03.2025 г., съдът констатира, че в Хаити е налице повсеместно насилие, съществува „необузданото групово насилие“; като официалните данни показват, че насилието е разселило над 4 000 души и е убило най-малко 50; издирват се лица; контролът върху бандите в Порт-о-Пренс довел до почти пълно разрушаване на Закона и реда, колапс на здравните услуги и възникване на криза с хранителната сигурност; повече от 5 500 души са били убити при насилие, свързано с банди в карибската нация през 2024 г., а повече от един милион души са напуснали домовете си; ООН предупреждава, че в Хаити има все повече докладвани случаи на насилие, основано на пола; според данни на Human rights watch (HRW) от януари до октомври 2024 година е имало над 54 000 случая на насилие, основано на пола; истинският брой на случаите е неизвестен, но се смята, че е много по-висок; върховенството на закона в Хаити е толкова нарушено, че членове на престъпни групи изнасилват момичета или жени, без да се страхуват от каквито и да е последствия; според HRW има 1 000 процента увеличение на случаите на сексуално насилие с участието на деца през последната година; много от оцелелите остават с усложнения, включително наранявания, психични травми, бременност и полово предавани болести; въпреки това, поради цялостната липса на медицинска и психосоциална подкрепа за жертвите, наред с широко разпространената стигма и страх от отмъщение много жертви не се изявяват; сексуалното насилие е широко разпространено, като оцелелите имат минимален достъп до здравни услуги и почти липсва правосъдие; нарастващият глад и крайната бедност принудили децата да се присъединят към престъпни групи, където са изправени пред малтретиране, включително сексуална експлоатация“; приблизително 4 200 хаитянски жени са били подложени на сексуално насилие, което е 140 % увеличение от 2022 г.; животът на оцелелите в Хаити е описан като много труден, тъй като страната разполага с ограничени психосоциални и медицински ресурси; има само няколко спешни приюта, които предоставят грижи за оцелелите, които са напрегнати, поради големия брой пациенти; оцелелите от сексуално насилие често са принудени да живеят в лагери за разселване или на обществени улици, като някои дори се връщат обратно на мястото на своите нападения“. Правилно АССГ е заключил, че според т. нар. „пълзяща скала“, коментирана в т. 39 от решението на СЕС по дело № С-465/07, в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. В конкретния случай жалбоподателката Д. М. не представя преки и/или косвени доказателства, обосноваващи твърденията й за причините, поради които не желае да се завърне в Хаити, но тези твърдения кореспондират изцяло с данните, съдържащи се в официалната справка за страната. Правилно е преценено, че ответникът не е изложил мотиви, с които да дискредитира тези данни. Очевидно е (според справката), че в Хаити съществува безогледно насилие, вкл. и особено по отношение на жени. От тази информация следва, че по отношение на Д. М. са налице основания, по смисъла на чл. 9, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3, ал. 5 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут: съществуваща реална опасност от тежки посегателства, като: тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС. Фактическата обстановка не е надлежно установена от административния орган, който не е изпълнил задължението си за пълно проучване на личното положение на Д. М.. Същата е заявила, че е била [заличен текст], като органът не е изследвал попада ли в определението за уязвима група от лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ и чл.20, т.3 от директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. и обсъждане в тази насока на възможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, така и на приложимостта на забраната за връщане. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, такива причини се установяват по отношение на Д. М., поради което в случая са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Административният орган ще следва, при съобразяване с характеристиките на Д. М. и бежанската й история, както и с актуалната обстановка в страната на произход, да обсъди всички обстоятелства и да се произнесе относно наличието на предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут- чл.9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. 679 22-01-2026 Спечелено на първа и на втора инстанция. https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/4064789f-5684-44e8-afbf-22b979dd04c2 Пламен Желев да 3470/2025 2025-12-10 - - 144
11 46 plamen@sofia АРХИВ 6882/2025 Първа инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds МОХАМАД АЛРАХМУН УАЛИД 7002933767 СИРИЯ 1 0 0 0 юли 2025 АССГ 47 - 33946 17-10-2025 Върнато с указания от ВАС. https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/3d738ebf-c8c8-43f3-b69b-43916a568cc0 false 11951/2023, 5165/2024 2025-10-07 - - - 144
12 45 plamen@sofia АРХИВ 8335/2025 Втора инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns ХАДИЖА АСААД АДНАН 7003561437 СИРИЯ 0 1 0 0 юли 2025 ВАС 5 - 11571 18-11-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/12061fab-381c-4b07-b884-3682a1b619bc Пламен Желев да 1188/2025 2025-10-16 - - 144
13 44 plamen@sofia АРХИВ 1188/2025 Първа инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns ХАДИЖА АСААД АДНАН 7003561437 СИРИЯ 1 0 0 май 2025 АС - Хасково 7 6099 25-06-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/c9a0318d-bf9d-4e75-bdd4-b9c3bd7e786f false не 8335/2025 2025-06-25 - - 144
14 43 plamen@sofia АРХИВ 5375/2025 Първа инстанция 2025_8.Inclusion and non-discrimination РАНА ЗРИН ХАЛИЛ 8010056357 БЕЗ ГРАЖДАНСТВО 0 1 3 0 май 2025 АССГ 15 31048 23-09-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/8a98ebe1-3d20-4522-aa17-c67832d43aee Пламен Желев да Отменен ход по същество! Съдът е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства, че "Палестинско училища "Ибнсина" в което са записани децата и представлява публична или частна институция по смисъла на чл.25, ал.1 от Закона за предучилищното и училищнато образование. При направена справка се установи, че училището не е включено в Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование при Министерство на образованието и науката!!! - 2025-06-10, 2025-09-16 - - 144
15 42 plamen@sofia АРХИВ 5056/2025 Първа инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements МОХАМАД РАМАДАН ОСМАН 7002898813 СИРИЯ 1 0 0 0 април 2025 АССГ 46 Съгласно посоченото в решението основание за отказ - чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУБ, предоставената международна закрила се прекратява, когато чужденецът недвусмислено се е отказал от това да бъде признат за лице с предоставена международна закрила в Република България. Административният орган е приел, че непредприемайки действия по подновяване на личните си документи и като не пребивава на територията на страната, чужденецът „реално не се възползва“ от статута си. Всъщност неясно е защо липсата на данни за преминаване през ГКПП на Република България за периода 01.01.2015 г. – 29.01.2025 г. е приета като доказателство, че чужденецът не пребивава в страната. Още повече, че видно от проведеното интервю в производството по предоставяне на международна закрила, същият е заявил, че е влязъл в Р България нелегално. При това положение липсата на данни за преминаване през ГКПП не е определяща, тъй като би могла да означава както пребиваване в страната, така и нелегално напускане. В случая е видно, че чужденецът реално ползва статута си чрез самото си пребиваване в страната. На следващо място личните документи имат само удостоверителен характер, без наличието им или актуалността им да е условие за ползването на статута и произтичащите от него права. Административният орган е приел, че чужденецът недвусмислено се е отказал от това да бъде признат за лице с предоставена международна закрила е заявил, че не желае да се ползва от международна закрила. Съдът намира този извод за тълкуване в противоречие със закона. Разпоредбата на чл.17, ал.1, т.7 ЗУБ изисква този отказ да е в резултат на ясни и активни действия на чужденеца, негово изрично заявление пред ДАБ, че не желае вече да се ползва от закрилата, каквото изрично волеизявление няма в разглеждания случай. А и няма никаква правна и житейска логика неподновяването на документи, при това такива, които само удостоверяват, а не предоставят правата, или липсата на данни за преминаване през ГКПП на страната, да е равностойно на отказ от самите права. Действително, чужденецът е проявил безотговорност/бездействал като в твърде дълъг срок не е подновил личните си документи. За това той може да носи административна отговорност по съответния закон, който изисква подновяване на личните документи след определен срок, което обаче е извън компетентността на ДАБ по международна закрила и извън предмета на настоящото производство. Прекратяването на международната закрила не може да средство за налагане на отговорност, а се основава на точно изброени хипотези, разписани в чл. 17 от ЗУБ като настоящата, неправилно приложена, зависи от волята на чужденеца, може да се приложи само при изрично негово заявление в тази посока. Освен непредприемането на действия за подновяване на личните документи, по делото няма данни, а и не се твърди в оспореното решение и изобщо в производството от административния орган, нито се събраха доказателства за това, чужденецът да е правил пред органа или по друг начин някакво изявление, че не желае повече да се ползва от предоставения му хуманитарен статут, нито че е търсил закрила в друга страна или да се е връщал в страната си на произход. С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбата е основателна, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 9391 10-03-2026 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/8e5c3e09-ded5-4928-b963-9cd71514e829 Пламен Желев да - 2025-11-04 - - 144
16 41 plamen@sofia АРХИВ С-31/2025 Втора инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns АЛИ ИСА ИБРАХИМ 7003522092 СИРИЯ 1 0 0 0 юни 2025 ВАС 6 54 18-11-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/b017a7dd-7b6b-450e-82c6-f506f9563ba8 Пламен Желев да 1103/2025 2025-10-15 - - 144
17 40 plamen@sofia АРХИВ 1103/2025 Първа инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns АЛИ ИСА ИБРАХИМ 7003522092 СИРИЯ 1 0 0 0 април 2025 АС - Хасково 6 5903 16-06-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/d7a86178-f36a-4bed-b042-4185ab0f82c2 false не С-31/2025 2025-05-30 - - 144
18 39 plamen@sofia АРХИВ 5240/2025 Втора инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements ИБРАХИМ АЛХАЛИЛ МОХАМАД 7003459802 СИРИЯ 1 0 0 0 април 2025 ВАС 3 Жалбоподателят е подал молба с която е оттеглил касационната си жалба и ВАС е прекратил долото. - https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/1df6e452-2d0a-47a2-9222-8d26823317a5 false - 2025-09-15 - - 144
19 38 plamen@sofia АРХИВ 7170/2025 Втора инстанция 2025_3.Safe third countries concept ЮНЕС ДЖАМАЛ ХАЛИЛ АЛГУЛА 7003590541 БЕЗ ГРАЖДАНСТВО 1 0 0 0 юни 2025 ВАС 3 Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, преценява съдебното решение, предмет на контрол, като валидно и допустимо, но като неправилно в частта, в която жалбата на А. против Решение № 2004/27.02.2025 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която административният орган е отказал на лицето предоставяне на хуманитарен статут, е приета за неоснователна. В тази част съдебният акт е постановен при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. От редакцията на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ и ал. 4 от същата норма следва, че обстоятелството, че чужденецът идва от „трета сигурна държава“, при условие, че ще бъде приет в нея, може да е несамостоятелно основание за отхвърляне на искането за международна закрила, а може и да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата за международна закрила, като явно неоснователна. Посоченото обстоятелство е несамостоятелно основание тогава, когато наред с него, за кандидата-чужденец не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 и 9 и по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ. Това следва от съдържанието на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ. Идването на чужденеца от „трета сигурна държава“ може да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила, като явно неоснователна, тогава, когато е налице хипотезата на чл. 13, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 14 ЗУБ, т.е., когато са налице едновременно следните предпоставки: 1. Чужденецът идва от трета сигурна държава; 2. Установена е връзка между чужденеца и тази трета държава, обосноваваща връщането му там. 3. Държавата може да се определи като сигурна за конкретния чужденец. 4. Молбата на чужденеца за международна закрила не е разгледана по същество и 5. На чужденеца е предоставен документ на езика на третата държава, с който се информират съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. От развитите от Председателя на ДАБ мотиви в оспореното решение, следва, че, според административния орган, към датата на издаване на оспорения акт, Ивицата Газа се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт и че обстановката по сигурността там е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на този конфликт. Органът е счел, че независимо от това, конкретната бежанска история следва да бъде разгледана през призмата на необезспокояваното пребиваване на кандидата на територията на Турция. Посочените съображения на компетентния административен орган изключват приложението на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ, т.е. идването на търсещия закрила от трета сигурна страна, като несамостоятелно основание за отказ да бъде предоставена международна закрила. Идването на кандидата от трета сигурна страна е преценено от Председателя на ДАБ като самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила, поради което органът е следвало да развие съображения за изпълнение на условията по т. 1 и по т. 2 от ал. 4 на чл. 13 ЗУБ. В спорния акт не е формирана преценка доколко тези кумулативно изискуеми по ЗУБ предпоставки са изпълнени. Напротив, в административната преписка не се съдържа издаден документ от ДАБ, така както изисква чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗУБ. Процедирайки по този начин, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основания за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Като е приел безкритично съображенията на административния орган за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и е формирал извод за законосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в тази му част, първоинстанционният съд, постановявайки съдебния акт в тази част, е допуснал нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Това налага отмяната на съдебното решение в посочената част и постановяване на друго, с което оспореното Решение № 2004/27.02.2025 г. на Председателя на ДАБ се отмени в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ю. А. и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне в посочената част. При новото разглеждане, административният орган следва да съобрази и информацията за актуалното положение в Ивицата Газа. В останалата част, съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. 2813 13-03-2026 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/ff3d7661-daab-40ef-aeab-8f3205993fea Пламен Желев да 3814/2025 2025-10-13 - - 144
20 37 plamen@sofia АРХИВ 3814/2025 Втора инстанция 2025_3.Safe third countries concept ЮНЕС ДЖАМАЛ ХАЛИЛ АЛГУЛА 7003590541 БЕЗ ГРАЖДАНСТВО 1 0 0 0 април 2025 АССГ 65 15557 08-05-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/49f067ca-b90c-4d79-af4f-842cddb73743 Пламен Желев да 7170/2025 2025-04-30 - - 144
21 36 plamen@sofia АРХИВ 8215/2025 Втора инстанция 2025_3.Safe third countries concept МОХАМАД АЛХАДЖАБ АЛИ 7003490919 СИРИЯ 1 0 0 0 false 2025 ВАС 5 - 12500 04-12-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/a59c6429-4708-43a1-be71-4fea06b920f8 Пламен Желев да 3812/2025 2025-10-15 - - 144
22 35 plamen@sofia АРХИВ 3812/2025 Първа инстанция 2025_3.Safe third countries concept МОХАМАД АЛХАДЖАБ АЛИ 7003490919 СИРИЯ 1 0 0 0 април 2025 АССГ 43 - 19424 06-06-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/8077bfb1-568d-4f7f-a3b3-88f02e66eb23 Пламен Желев да 8215/2025 2025-05-28 - - 144
23 34 plamen@sofia АРХИВ 3470/2025 Първа инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements ДЕВАРЙО МИРАНДА 7003334750 ХАИТИ 0 1 0 0 март 2025 АССГ 14 - 24586 16-07-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/1cfc2f4f-0aed-46a8-8042-b77dfb372695 Пламен Желев да 10227/2025 2025-06-02 - - 144
24 33 plamen@sofia АРХИВ 8479/2025 Втора инстанция 2025_3.Safe third countries concept МОХАНАД АЛХАДЖАБ МОХАМАД 7003491156 СИРИЯ 1 0 0 0 false 2025 ВАС 5 - Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение № 20031 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне международна закрила. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството е образувано след, като М. А. М. - гражданин на Сирия, етническа принадлежност ["арабин"заличен текст], вероизповедание – [заличен текст], семейно положение – неженен е подал молба за международна закрила на 02.09.2024 г., пред РПЦ – София, като е посочил дата на раждане: [дата]. в [населено място], Област Дейр Алзор – Сирия. Заявил е, че: е напуснал страната си през месец август, 2023 г. и работил в кариера в Турция, около една година и пет месеца; на 21.08.2024 г. преминал не по установения ред на територията на Република България, прескачайки теленото заграждение със стълба, като е задържан в гр. София; в Сирия не е имал проблеми, заради религията си, не е участвал във въоръжена групировка, не е служил в Армията и не е получавал призовки за служба; напуснал страната си поради влошената обстановка и войната, липсата на работа и храна, както и за да помага на родителите си, които останали в селото Алтаян. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. А. М. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той, не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. А. М. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. При своето произнасяне съдът е съобразил представените от ответника справки "хуманитарната реакция в Сирия също се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия, в резултат на смяната на режима; ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища, в по-стабилните райони, а като цяло над 16 милиона души се нуждаят от хуманитарна подкрепа; дори когато хуманитарните участници отговарят на неотложните потребности, възникват проблеми, които поставят предизвикателства пред дългосрочната стабилност; според ООН, от 27 ноември 2024 г. насам над 1, 3 милиона души в Сирия са получили хранителна помощ, но въпреки това бързата девалвация на сирийската валута оказва влияние върху наличието на храна; представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост, в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам " обявява обща амнистия; на 21 декември 2024 г. сирийският вестник AI W. съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на Асад са подали заявления за уреждане на статута си в центровете, в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Лакатия и Татрус; към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114 -те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН обществени центрове в Сиря възобновяват своята дейност; от 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила; според ВКБООН, в периода 8-29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в Сиря (основно от Ливан, Йордания и Турция); от началото на 2024 г., до 29 декември 2024 г. приблизително 119 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка (25%), Алепо (Халеб) (20%) и Дараа (20 %); в бюлетин на ВКБООН от 02 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия; турският министър на вътрешните работи също така отбеляза, че за да се осигури безпроблемен и ефективен процес шест активни гранични пункта вече работят денонощно, с общ дневен капацитет за обработка на 19 000 лица, което е значително увеличение от предишния капацитет от 3 020 души; правителството също така потвърждава, че в периода 01 януари - 01 юли 2025 г. ще бъдат организирани визити за посещения през два гранични пункта (Zeytindah/J. в Х. и lobanbey/Al R. в Килис; правителството на Йордания също съобщава, че повече от 22 000 сирийци са влезли в Сирия през Йордания, 3 100 от които са регистрирани като бежанци; към 27 декември 2024 г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия, от началото на декември, 75% от които жени и деца; същевременно, около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход; след идването си на власт новото ръководство на Сирия се ангажира да защитава правата на малцинствата. В началото на януари 2025 г. Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрастови групи, която отразява по силно ислямската гледна точка и премахва всички препратки към ерата на Асад от всички учебни дисциплини". Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София - град. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от М. А. М. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-София - град за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на М. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. 1209 04-02-2026 Загубено на първа и на втора инстанция. https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/4948375f-cbc3-465c-8c5e-861d18bbcf16 Пламен Желев да 3342/2025 2025-10-16 - - 144
25 32 plamen@sofia АРХИВ 3342/2025 Първа инстанция 2025_3.Safe third countries concept МОХАНАД АЛХАДЖАБ МОХАМАД 7003491156 СИРИЯ 1 0 0 0 март 2025 АССГ 14 20883 17-06-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/e69bbadb-012f-4ef6-81ed-5686672120eb Пламен Желев да 8479/2025 - - 144
26 31 plamen@sofia АРХИВ 645/2025 Първа инстанция 2025_2.Exclusion, expulsion and detention on national security grounds and public order concerns АХМАД ШИХАБ САЛЕХ 7003476740 ИРАК 1 0 0 0 януари 2025 АССГ 42 1853 15-01-2026 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/5f012188-a5f9-4254-b68d-97dee57fa929 Пламен Желев да 3651/2026 2025-09-25, 2025-12-18 - - 144
27 30 plamen@sofia АРХИВ 7084/2025 Втора инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds АБДУЛКАРИМ АЛСУЛЕЙНАМ АБДУЛХАНАН 7003451895 СИРИЯ 1 0 0 0 април 2025 ВАС 4 - 13063 17-12-2025 https://ecase.justice.bg/case/casedetail/3aa643a9-1d3e-4578-a602-d490d02603a2 Пламен Желев да 11856/2024 2025-10-14 - - 144
28 29 plamen@sofia АРХИВ 11856/2024 Първа инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds АБДУЛКАРИМ АЛСУЛЕЙНАМ АБДУЛХАНАН 7003451895 СИРИЯ 1 0 0 0 ноември 2024 АССГ 35 10071 24-03-2025 https://ecase.justice.bg/case/casedetail/39150317-3f07-415e-9db2-1bb72ba03529 Пламен Желев да - - - 144
29 28 plamen@sofia АРХИВ 881/2026 Втора инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum ХУСЕЙН АЛАСАД РЕЗЕК 7002676646 СИРИЯ 1 0 4 0 януари 2025 ВАС 4 - Обжалваното решение е правилно. Според приложимата за случая разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗУБ (в редакцията й към момента на постановяване на оспоренето решение на зам.-председателя на ДАБ при МС – преди изменението с ДВ бр.52/2025г.) чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. При тази законодателна уредба правото да се събере е предоставено само по отношение на семейството на чужденеца, на който е предоставена международна закрила. Кой са членовете на семейството е посочено в § 1, т.3 от ДР на ЗУБ, като за случая е относима б.“а“ от тази разпоредба – това са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца. В случая членове на семейството на Х. А. Р. са съпругата му М. А. А. и техните деца О. А. Х. и Р. А. Х.. За всички тях е постановено положително за оспорващия решение, с което е разрешено събирането на Х. А. Р. с тях. Относно децата на Х. А. Р. от първи му брак с Н. А. А., обосновано е отказано събирането на Х. А. Р. с тях. Така е, защото е установено, че те не са живели с Х. А. Р. преди влизането му на територията на България и според легалното определение в § 1, т.3, б.“а“ от ДР на ЗУБ тези деца на са членове на семейството на Х. А. Р.. Противно на доводите в касационната жалба различен извод не следва и от член 4 на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството. Според относимите за случая норми на б.“в“ и „г“ членове на семейството са малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка (б.“в“), а според б.„г“, изр.2 държавите-членки могат да разрешат събирането на деца, родителските права над които се упражняват съвместно, при условие че другата страна, която съвместно упражнява родителските права, е дала своето съгласие. В случая не са налице условията на б.“в“ от член 4 на Директива 2003/86/ЕО, тъй като касаторът Х. А. Р. не е представил доказателства той да притежава родителските права на децата от първия му брак, както и че тези деца се намират на негова издръжка. Напротив – с оглед данните, че тези деца живеят в Сирия с майка си Н. А. А., данните са, че тя притежава родителските права на тези деца. Не са налице и условията на б.„г“, изр.2, тъй като прилагането на тази разпоредба е предоставено на държавите-членки, а не е задължително за тях. Освен това касаторът Х. А. Р. също не е доказал условието на тази разпоредба родителските права над децата да се упражняват съвместно от двамата родители. В този смисъл даденото съгласие от другия родител Н. А. А. не е достатъчно. То би имало значение само родителските права над децата се упражняват съвместно от двамата родители, което в случая не е доказано от кандидата за събиране Х. А. Р.. 2934 17-03-2026 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/a933ef73-c542-4d8f-b6a3-809c64392ebf Пламен Желев да 1587/2024 2026-03-09 - - 144
30 27 plamen@sofia АРХИВ 1587/2024 Първа инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum ХУСЕЙН АЛАСАД РЕЗЕК 70026766646 СИРИЯ 1 0 0 0 false 2024 АССГ 42 19716 11-10-2024 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/60670ef7-011b-6587-c225-8ac3003d69b2 Пламен Желев да - - - 144
31 26 plamen@sofia АРХИВ 6083/2025 Първа инстанция 2025_7.Substantial violations of procedural rules and requirements КЕУАН ИБРАХИМ ХУСЕЙН 7003158709 ИРАК 1 0 0 0 юли 2025 АССГ 84 - - https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/5baca6d7-a0ab-450f-a3c1-b7a1e3194149 false не След като г-н Хусейн, ни упълномощи да го представляваме в съдопроизводството пред АССГ на 10.06.2025 година, е упълномощил друг адвокат (платил е хонорар на колегата). Това обстоятелство стана ясно пред съдебната зала, минути преди началото на съдебното заседание, поради което не извършихме процесуално представителство пред АССГ. - 2025-07-07 - - 144
32 25 plamen@sofia АРХИВ 11452 Първа инстанция 2024_Integration, inclusion and non-discrimination ХРИСТИНА КОНОНЕНКО 7000961188 УКРАЙНА 0 1 октомври 2024 АССГ 60 21580 23-06-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/e4737bc4-b30b-4468-bf8c-76f29ebb7cb2 Стоян Мадин да - - - 144
33 24 plamen@sofia АРХИВ 7168/2025 Втора инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum АЛЕКСЕЙ НИКОЛАЕВИЧ ШАМАЕВ 7003225654 РУСИЯ 1 май 2025 ВАС 3 Основателно е касационното оплакване, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, както и компетентният административен орган не са разгледали и анализирали бежанската история на Ш. и не са събрали относимата информация за държавата му по произход, в контекста на съобщените от него по време на интервюто от 20.03.2024 г. обстоятелства, съдържащи се в беженската му история. От интервюто на Ш. става ясно, че се опасява, че ще бъде наказателно преследван от официалните власти, ако се завърне в родината си, както и че ще бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Опасява се също така от неспазване върховенството на закона и незачитане правата на човека от длъжностни лица при изпълнение на задълженията им. Административният орган е извършил нарушение на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и на чл. 9, ал. 2 АПК, а съдът, в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, не е указал на Председателя на ДАБ, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото, той не сочи доказателства. Наред с това решаващият състав на Административният съд София-град не е ценил поотделно и в тяхната съвкупност представените от чуждия гражданин и приобщени към делото писмени доказателства, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя извода на първата инстанция, че кандидатът за закрила изтъква като основен мотив за напускането на руската държава, общата обстановка на несигурност там и финансови неуредици във връзка с осъществявана от него търговска дейност. От пространнoто му изложение в хода на проведеното с него интервю следва, че чужденецът твърди да е имал и да продължава да има проблеми със закона, заради отпуснати от „Алфа банк“ на неговата компания „Сибирски деликатес“ кредити. Опасенията му са, че ще бъде наказателно преследван, ако се завърне у дома, тъй като разследването и съдебният процес по повдигнато му в Руската федерация обвинение за кражба, чрез измама, в особено големи размери (обвинителен акт на л. 64-76 от първоинстанционното дело; отговор на Секретариата на Комисията за контрол на досиетата на Интерпол – л. 231-233, пак там), са се провели, според него, в нарушение на принципа на върховенството на закона и при упражняване на търговско и/или политическо влияния върху разследващите органи, Прокуратурата и съда. Поддържал е също така, че е издирван с цел арест, грози го наказание 10 год. лишаване от свобода, както и че, ако влезе в руски затвор, за него съществува опасност да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, заради неспазването на човешките права в местата за лишаване от свобода (статии, публикувани в български и чуждестранни медии – от л. 12 до л. 16 от първоинстанционното дело; „Доклад за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската федерация“ – л. 17-25, пак там). Всички тези съобщени от кандидата за статут обстоятелства, не са намерили обсъждане и анализ в оспорения индивидуален административен акт. Следва да се посочи, че лица, бягащи от наказание за престъпление от общ характер не се считат за бежанци, стига наказанието или неговото изпълнение да не съдържа белезите на преследване по смисъла на Конвенцията относно статута на бежанците. В случаите, в които не са налице предпоставки за приложение на изключващите клаузи в чл. 1F от Конвенцията, компетентният орган по възможност, следва да събере информация за приложимите към случая закони в страната на произход на кандидата, за предвидените наказания и за условията, при които те се прилагат. Съгласно чл. 8, ал. 5, т. 3 от Закона за убежището и бежанците , действия на преследване могат да бъдат и наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни. Твърденията на чужденеца са за грозяща го опасност от нарушаване спрямо него на забраната в чл. 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). При тези твърдения, административният орган, за целите на чл. 9, ал.1, т. 2 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 2 ЗУБ, е следвало да събере за целите на производството, не само обща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската федерация, а и данни относно държавната политика по защита на правата на човека, вкл. правото на справедлив съдебен процес; данни за условия в арестите и затворите, фактическо и правно положение на задържаните и лишените от свобода, правни и фактически гаранции и механизми за закрила на лишените от свобода при опасност от извършване спрямо тях на малтретиране и/или нечовешко, и/или унизително отнасяне. Тоест, допълнително информация във връзка с констатираното в справка ЦУ-933/22.03.24 г. изготвена от Дирекция " Международна дейност" при ДАБ, в която е посочено на стр. 2 "Членовете на руските сили за сигурност извършват злоупотреби и нарушения на правата на човека, а властите на успяват да предприемат адекватни мерки за идентифициране, разследване, наказателно преследване или наказание на повечето извършили злоупотреби длъжностни лица, което води до атмосфера на безнаказаност." Несъобразено от първоинстанционния съд е останало обстоятелството, че информация по тези въпроси, които са относими с оглед бежанската история на чужденеца, не се съдържа в изготвените от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка, вх. № МД-02-28/24.10.2024 г. и Справка, вх. № МД-02-54/23.01.2025 г., представени от ответника в хода на първоинстанционното производство. Вместо това съдът е възприел безкритично съображенията на компетентния административен орган за отказ за предоставяне на Ш. на бежански и хуманитарен статут, респ. не е дал указания на Председателя на ДАБ, че за някои обстоятелства от значение за делото, той не сочи доказателства. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагат отмяна на обжалваното решение и на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт и връщане на делото, като преписка, на Председателя на ДАБ за ново разглеждане. При новото произнасяне следва да се обсъдят и анализират всички относими към молбата за международна закрила обстоятелства, съобщени от чужденеца по време на проведеното с него в хода на административното производство интервю, а бежанската му история да се прецени през призмата на изготвена от дирекция „Международна дейност и проекти“ справка за Руската федерация, съдържаща последната достъпна актуална информация по посочените в мотивите на настоящия съдебен акт въпроси. 7654 от 07.07.2026 година - https://ecase.justice.bg/case/casedetail/bd167015-8917-425f-8d19-530bd6616360 Пламен Желев да 7079/2024 2025-10-06, 2026-04-27 - - 144
34 23 plamen@sofia АРХИВ 7079/2024 Първа инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum АЛЕКСЕЙ НИКОЛАЕВИЧ ШАМАЕВ 7003225654 РУСИЯ 1 октомври 2024 АССГ 54 12562 01-03-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/ec1b41a4-d031-1499-c225-8b5e002ae00e Пламен Желев да 7168/2025 - - 144
35 22 plamen@sofia АРХИВ С-60/2024 Втора инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds ШАУАХ АЛШАУАХ АХМАД 7003187204 СИРИЯ 1 false 2024 ВАС 3 - Делото е секретно и решението не може да бъде публично оповестено. 48 19-08-2024 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/92034203-986b-4924-ad69-787eb6915e80 Пламен Желев да 657/2024 2024-12-02 - - - 144
36 21 plamen@sofia АРХИВ 657/2024 Първа инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds ШАУАХ АЛШАУАХ АХМАД 7003187204 СИРИЯ 1 false 2024 АС - Хасково 2 - 3600 09-09-2024 false С-60/2024 - - - 144
37 20 plamen@sofia АРХИВ 4569/2025 Втора инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum АХМАД МОХАМАД АЛСАЯД 1400718210 ЕГИПЕТ 1 март 2025 ВАС 4 - 9940 16-10-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/0b7416c8-f696-4f4d-aa4c-3b05cfa59088 Пламен Желев 7565/2024 2025-09-24 - - 144
38 19 plamen@sofia АРХИВ 7565/2024 Първа инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum АХМАД МОХАМАД АЛСАЯД 1400718210 ЕГИПЕТ 1 false 2024 АССГ 43 - 6739 26-02-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/3ab71b65-1579-dbc9-c225-8b6a004466d0 Стоян Мадин да 4569/2025 - - - 144
39 18 plamen@sofia АРХИВ 10860 Втора инстанция 2024_Vulnerability assessment and consideration in RSD procedures АХМАД АЛИ АЛДЖАСЕМ АЛБАТИР 7003328564 СИРИЯ 1 false 2024 ВАС 3 7410 04-07-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/890de302-69f3-4930-8b27-a35a99a27dad false - 2025-01-15 - - - 144
40 17 plamen@sofia АРХИВ 7530 Първа инстанция 2024_Vulnerability assessment and consideration in RSD procedures АХМАД АЛИ АЛДЖАСЕМ АЛБАТИР 7003328564 СИРИЯ 1 false 2024 АССГ 20 - 18759 03-10-2029 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/05241126-d773-bcf8-c225-8b6900465290 false - - - - 144
41 14 plamen@sofia АРХИВ С-33/2024 Втора инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds ФЕКЛИСОВ МИХАИЛ 1004502585 РУСИЯ 1 false 2024 ВАС 3 - 41 28-07-2025 Пламен Желев да 313/2024 2024-10-22 - - - 144
42 13 plamen@sofia АРХИВ 313/2024 Първа инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds ФЕКЛИСОВ МИХАИЛ 1004502585 РУСИЯ 1 false 2024 АС-РУСЕ 8 - 1705 29-05-2024 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/8668e97d-65b4-4c96-aedb-8348c3cc5e88 Дмитрий Попсулис да С-33/2024 - - - 144
43 10 plamen@sofia АРХИВ 3543/2025 Втора инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum ГЬОРКЕМ ХУСЛУ 1001617019 ТУРЦИЯ 1 false 2025 ВАС 1 - - https://ecase.justice.bg/case/casedetail/914d6329-f66a-4cb8-b5e9-d47e9e51c6aa Димитър Танчев да 1490/2024 - - 144
44 9 plamen@sofia АРХИВ 1490/2024 Първа инстанция 2024_Inadequate interpretation of legal grounds for granting protection and asylum ГЬОРКЕМ ХУСЛУ 1001617019 ТУРЦИЯ 1 декември 2024 АС - Хасково 2 1198 12-02-2025 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/707bc6b9-1c42-4b1b-b04a-2bc26c677911 Димитър Танчев да 3543/2025 - - 144
45 8 plamen@sofia АРХИВ 5165/2024 Втора инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds МОХАМАД АЛРАХМАН УАЛИД 7002933767 СИРИЯ 1 0 0 0 май 2024 ВАС 3 - 7209 26-06-2025 Печели, връща на АССГ. https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/c4640c61-5fab-483b-9429-d823be4fce81 false не 11951/2023, 6882/2025 - - 144
46 7 plamen@sofia АРХИВ 11951/2023 Първа инстанция 2024_Exclusion, expulsion and detention on national security grounds МОХАМАД АЛРАХМАН УАЛИД 7002933767 СИРИЯ 1 0 0 декември 2023 АССГ 63 - 1587 11-03-2024 https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/94dda19d-983e-c1e3-c225-8a850043a78e false не 5165/2024, 6882/2025 - - 144